Прекратяване на търговско дружество със служители в отпуск по майчинство

Майчинството е сложен осигурен социален риск, включващ три последователно развиващи се, но различни по характер елемента: бременност, раждане и отглеждане на малко дете.  Едно от условията за получаване на обезщетение при настъпване на осигурения социален риск “общо заболяване и майчинство” е майката да бъде осигурена за този риск. С прекратяването на трудовия договор на майката обаче, се прекратява и нейното осигуряване. Кодексът на труда осъществява специална закрила по отношение на работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст, съгласно чл. 333, ал. 1, т. 1 - работодателят може да прекрати правоотношението само с предварително разрешение на Инспекцията по труда.

В настоящата статия ще разгледаме въпроса дали може да бъде прекратен трудовият договор на майка, ползваща отпуск по майчинство при прекратяване дейността на предприятието и какви са правата на работничките/служителките в такава хипотеза.

Няколко думи за работодателя - търговско дружество

Прекратяване на търговско дружество означава прекратяване на активната му търговска дейност. Това обаче не означава пълното му заличаване в правната действителност. То продължава да съществува до заличаването му в Търговския регистър. Специфичното е, че дейността му не е насочена към развиване на активна търговска дейност, а към довършване на текущи сделки, удовлетворяване на кредиторите и разпределяне на останалото имущество между съдружниците/акционерите. Процедурата, която се развива от прекратяването на дейността до заличаването на дружеството, се нарича ликвидация.

Ликвидацията представлява законово уредено с императивни норми производство, което се осъществява при прекратяване на всяко търговско дружество, независимо от основанието за прекратяване. Следователно ликвидация се извършва както при доброволно, така и при принудително прекратяване.

Доброволното прекратяване на търговското дружество е свързано с доброволно изразената воля на съдружниците във връзка с прекратяване на дейността на дружеството. В тези случаи търговското дружество може да се прекратява поради най-различни причини, като закриване на бизнес, когато той не е успял да реализира заложените цели; съществуващи противоречия между съдружниците; когато съдружниците или едноличният собственик на капитала не желаят продължаване на търговската дейност и други.

Принудителното прекратяване на търговското дружество се инициира чрез производство по несъстоятелност. В случаите на принудително прекратяване търговското дружество е неплатежоспособно или свръхзадлъжняло, тоест налице са фактори, различни от волята на съдружниците/акционерите.

Прекратяване на трудови правоотношения

В българското законодателство режимът на прекратяване на трудови правоотношения е изграден върху принципа за законоустановеност на основанията за прекратяване. Това означава, че трудово правоотношение не може да бъде прекратено на основание, което не е предвидено в закона.

Едно от основанията, въз основа на които трудовото правоотношение може да се прекрати едностранно от страна на работодателя, е предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ. Съгласно цитираната разпоредба, работодателят може да прекрати трудовия договор като отправи писмено предизвестие до работника или служителя при закриване на предприятието. В тази хипотеза е налице закриване на цялостната дейност на предприятието - това са случаите на ликвидация или несъстоятелност.

При прекратяване на трудовия договор на това основание не се прилага закрилата по чл. 333 КТ, включително и спрямо бременна работничка или служителка, работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, и работник или служител, който ползва отпуск по чл. 163 КТ/поради бременност, раждане и осиновяване. Чл. 333, ал. 5 КТ изрично предвижда, че правоотношението с такива лица може да бъде прекратено с предизвестие при закриване на предприятието.

Възниква въпросът по какъв ред те ще бъдат обезщетени?

Необходимо е да отбележим, че процедурите по несъстоятелност и ликвидация траят най-малко няколко месеца. Както споменахме по-горе, търговското дружество продължава да съществува до заличаването му в Търговския регистър. Заличаването е последното действие, което се осъществява, след като са били изпълнени всички предвидени за това условия. В периода след откриване на производството по ликвидация/несъстоятелност трудовото правоотношение все още съществува, съответно работниците/служителите, които са в отпуск по майчинство, продължават да бъдат осигурени за риска “общо заболяване и майчинство”.

Обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ

При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него работникът/ служителят има право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът/служителят е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок последният е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок.

В някои случаи, при закриване на предприятието работодателят може да се опитва да повлияе на работниците/служителите и те сами да подадат предизвестие за напускане - за да се избегне изплащането на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Това действие е незаконосъобразно, тъй като законът вменява задължение на работодателя за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ. Разбира се, при постигнато писмено съгласие от двете страни няма пречка трудовият договор да бъде прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Въз основа на чл. 326, ал. 1 КТ работникът и служителят може да прекрати и едностранно трудовото правоотношение, като подаде предизвестие. В последните две хипотези работодателят няма задължение за изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, но тези хипотези могат да се осъществят само при изричната воля на работника/служителя в този смисъл.

Обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ

Съгласно чл. 224, ал. 1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. С това право се ползват и работниците/служителите, които са в отпуск по майчинство и чиито трудови правоотношения се прекратяват поради закриване на предприятието.

Обезщетение при бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст при прекратяване на осигуряването

На основание чл. 52 от Кодекса за социално осигуряване при прекратяване на осигуряването за общо заболяване и майчинство по време на получаване на обезщетение за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст на осигуреното лице се изплаща парично обезщетение до изтичане на срока на обезщетението за бременност и раждане по чл. 50 от КСО или при осиновяване на дете по чл. 53в от КСО. Следователно продължителността на изплащане на обезщетението по чл. 52 от КСО е 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането и 365 дни след раждането.

Проблемът

В България по отношение на държавното обществено осигуряване и задължителното здравно осигуряване действа разходо-покривната система. Тя е основана на принципа на солидарността - с осигурителните вноски на работещите се покриват разходите за неработещите.

Социалното осигуряване е осигуряване срещу бъдещи пропуснати ползи, тоест невъзможност да се получават издръжка и трудови доходи. Следователно тук обезщетенията по държавното обществено осигуряване се отпускат като компенсация за реално загубен доход.

Когато има настъпил осигурен социален риск “общо заболяване и майчинство” се компенсира загубената заплата, докато майката отглежда малко дете. В хипотезата на прекратяване на търговското дружество, съответно прекратяване на трудовото правоотношение, майката не губи доход, защото така или иначе не би получавала заплата. Обезщетението, отпуснато по майчинство, не компенсира реален доход, следователно не ѝ се полага.

В този смисъл, чл. 52, ал. 1 от КСО прави изключение за жените, отглеждащи дете до 1 година, като им предоставя възможност да получават обезщетение за бременност и раждане, дори в хипотезите, в които осигуряването за риска общо заболяване и майчинство е било прекратено.

Законът не осъществява необходимата закрила над работниците/служителите, които са в отпуск по майчинство в хипотезата на едностранно прекратяване на трудовото им правоотношение на основание закриване на предприятието. След като детето навърши една година, те спират да получават обезщетението, на което им дава право чл. 52, ал. 1 от КСО и са принудени да търсят алтернативни начини за осигуряване на доходи.

Един от тези начини е в 7-дневен срок след прекратяване на договора с работодателя лицето да се регистрира като безработно в Агенцията по заетостта и в 3-месечен срок да подаде заявление за изплащане на парично обезщетение за безработица в Националния осигурителен институт. Това дава възможност да се ползва обезщетение за безработица след изтичане на първата година майчинство, като периодът за получаване на това обезщетение зависи от осигурителния стаж и е между 4 и 12 месеца. През тях лицето ще получава 60% от дохода, върху който е било изчислено майчинството (съгласно чл. 54а и чл. 54б от КСО).

От гледна точка на правото липсата на адекватно обезщетение в разглежданата хипотеза се дължи не на пропуск, а на системата за финансово обезпечаване на средства по осигурителните фондове, на основата на която е изградено държавното обществено осигуряване в България. Както споменахме по-горе, у нас действа разходо-покривна система. Един от начините да се направят законодателни промени е да се приеме държавно-бюджетна система. При нея средствата за държавното обществено осигуряване се осигуряват изцяло от държавния бюджет. Остава отворен въпросът дали и кога ще се предприемат действия, за да могат майките да получат това, което им се полага при отглеждане на дете, дори и в хипотеза, в която дружеството, за което работят, спре да съществува.

ВАЖНО!

Настоящото изложение не съставлява изчерпателно правно становище, препоръка за действия или бездействия. То отразява единствено мнението на авторите и тяхното тълкуване на приложимото право.