Нелоялните търговски практики (НТП) са такива практики, които се отклоняват от етичното търговско поведение и противоречат на принципите на лоялност и на добросъвестност. Обикновено те се налагат едностранно от икономически по-силната страна срещу икономически по-слабата такава. Поради това НТП представляват съществен проблем за малкия и средния бизнес.

Актуален пример за такива практики са отношенията между малките и средни земеделски хранителни производители, от една страна и големите вериги, изкупуващи продукцията им, от друга страна. Не са редки случаите, при които по-големите компании злоупотребяват с по-силното си икономическа позиция и едностранно налагат договорни клаузи, които са класически пример за НТП. De Facto това е трайна търговска практика.

Европейската комисия следи изкъсо проблемите при прилагането на нелоялни търговски практики. Скорошно проучване на общественото мнение, публикувано през февруари 2018 г., показва че голяма част от анкетираните (88%) считат, че е важно да се засили ролята на фермерите във веригата на предлагането на храни. През 2016 г. Комисията публикува Доклад на Комисията до Европейския парламент и съвета относно нелоялните търговски практики във веригата на доставки на храни между предприятията. Въпреки че много от страните са въвели в законодателството си различни правила за справяне с НТП, в повечето случаи това се оказва недостатъчно ефективно.

Всичко това доведе до приемане на нов законодателен акт към вторичното право на ЕС. На 12 март 2019 г. Европейският парламент одобри с 589 гласа „за“, 72 “против” и 9 “въздържали се”, Директива, която има за цел да защити земеделските производители в ЕС и малките и средни предприятия в хранителната индустрия. Тя засяга всички участници във веригата за предлагане на храни. Хранителните продукти, попадащи в обхвата на последната, са селскостопански продукти (което включва и продуктите, получени чрез риболов) и продукти, получени от тяхната преработка.

Новата директива трябва формално да бъде приета от Съвета на Министрите, за да да влезе в сила. След този момент държавите членки ще разполагат с 24 месеца, за да приведат националното си законодателство в съответствие с директивата. От потребителска страна, прилагането на новите правила не би трябвало да доведе до по-високи цени за потребителите на такива продукти.

Съгласно директивата новите правила ще се прилагат за защитата на доставчици на земеделски и хранителни продукти с годишен оборот до определени размери. В зависимост от това те са разделени на 5 групи:

1) доставчици с годишен оборот до 2 милиона евро. Те получават защита срещу всички купувачи с годишен оборот над 2 милиона евро.

2) доставчици с годишен оборот до 10 милиона евро. Те получават защита срещу всички купувачи с годишен оборот над 10 милиона евро.

3) доставчици с годишен оборот до 50 милиона евро. Те получават защита срещу всички купувачи с годишен оборот над 50 милиона евро.

4) доставчици с годишен оборот до 150 милиона евро. Те получават защита срещу всички купувачи с годишен оборот над 150 милиона евро.

5) доставчици с годишен оборот до 350 милиона евро. Те получават защита срещу всички купувачи с годишен оборот над 350 милиона евро.

Важно е да се посочи, че елемент от директивата е и възможността държавите членки да предвидят и по-горна граница от 350 милиона евро за целите на икономическото състояние на техните страни.

Най-съществената характеристика на новия законодателен акт безспорно е налагането на изрични забрани за прилагането на редица НТП. В т.нар. “черен списък” са включени следните:

1) Забрана за заплащане на доставчици в по-дълъг от 30-дневен срок за развалими, нетрайни земеделски и хранителни продукти.

2) Същата забрана е предвидена и за неразвалими продукти, като срокът е 60 дни.

3) Забрана на едностранни откази от направени поръчки на развалими продукти, когато остават по-малко от 30 дни до уговорения ден на доставка.

4) Забрана на едностранни промени в договорените условия между двете страни от страна на купувача.

5) Забрана за купувача да изисква парични обезщетения за загубата или развалянето на продукти, когато това е станало в неговия склад и не се дължи на поведението на доставчика.

6) Забрана купувачът да отказва писмената форма на сключени споразумения между него и доставчика. Последният вече ще има правото да изисква договорите да бъдат сключвани писмено.

7) Забрана купувачът да разпространява или не използва по предназначение конфиденциална информация, свързана със споразумението.

8) Забрана купувачът да изисква каквито и да е бонуси от продавача без да предлага подобаващи услуги или компенсация за същите.

9) Забрана на купувача да изисква по-добри условия за доставка или да възпрепятства доставчика да подава жалби до компетентните органи за НТП.

10) Забрана за задължаване на доставчика да заплаща за складирането или манипулацията на доставените продукти.

Отделно от това, съгласно директивата има наложени забрани и на други практики, които забрани обаче могат да бъдат преодоляни с предоставянето на изрично, ясно и недвусмислено съгласие от страна на доставчика на земеделски и хранителни продукти. Това се отнася за:

1) Връщане на непродадени продукти на доставчика без да се заплаща нито за тях, нито за отстраняването им.

2) Изискване на заплащане от страна на доставчика за подреждането или представянето на продукти.

3) Налагане на условие всички промоции при продажбата на продуктите да са за сметка на доставчика.

4) Изискване на заплащане от страна на доставчика за реклама и маркетинг на продуктите.

В интерес на доставчиците е предвидено, че те ще имат право да подават жалби до компетентните органи в мястото, където са установили центъра на своята дейност, дори ако нелоялната търговска практика се е осъществила на територията на друга държава членка.

Държавите членки следва да излъчат компетентни публични органи, които да отговарят за прилагането на новото законодателство, като дейността може да се поеме от вече съществуващи такива. Органите ще имат правомощия да налагат санкции, да публикуват свои решения и да извършват разследвания както при поискване, така и по собствена инициатива. За държавите, които вече разполагат със структури за мониторинг и прилагане на законодателството, допълнителните разходи ще бъдат незначителни. Друг вариант е тази дейност да се поеме от съществуващи вече органи, което би свело разходите до минимум.

Новата директива е безспорно положителна и необходима стъпка за преодоляване на недобросъвестното експлоатиране на малките и средни бизнеси. А срокът за нейното транспониране е предпоставка нелоялните търговски практики да продължат поне за още две години.