Ако продавате стоки или услуги чрез интернет-сайт, в който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки или услуги в потребителската кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и избор на метод на плащане, посредством който се сключва договор от разстояние по чл.45 от Закона за защита потребителите (ЗЗП), безспорно имате “електронен магазин” (пар.1, т.87 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

 

Всяка извършена от електронния магазин продажба следва да се регистрира и отчита в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД (чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006).

 

Изключение от това правило е налице, ако плащането се извършва по един от следните начини:

  • чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка;
  • кредитен превод;
  • директен дебит;
  • наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга (по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи);
  • или чрез пощенски паричен превод чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на

Закона за пощенските услуги

 

 

За да отпадне задължението на продавача-доставчик по сделката да издаде касова бележка от фискално устройство при предаване на стоката или услугата за доставка, определящ елемент е начинът на заплащане на цената от купувача.

 

Какво се случва в хипотезата, когато купувачът заплаща цена чрез “наложен платеж”?

По смисъла на § 1, т. 12 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ), „наложен платеж“ е пощенска услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя, срещу заплащане на определена от подателя сума  – стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката. Куриерът събира определената от подателя сума и след това в зависимост от договореностите им, му я превежда по банков път или му я изплаща в брой.

 

В действителност дейността на куриера в разглежданата хипотеза представлява “разносна търговия”, която, съгласно дадената в пар.1, т.1 от допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/13.12.2006 г дефиниция представлява продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал.

 

За да отпадне задължението на продавача за издаване на касова бележка от фискално устройство (задължение, съгласно чл.25, ал.2 от Наредба № Н-18/2006 г) при комплектоване на стоката за предаване на куриер, е необходимо изпълнението на две условия: 1) куриерът да е лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ и 2) преди предаването на стоката на куриера между доставчика и куриера е договорено, че определената от подателя сума по наложения платеж (стойността на стоката) ще бъде заплатена на доставчика от получателя на стоката чрез пощенски паричен превод.

 

„Пощенски парични преводи” са пощенски услуги за изпращане на хартиен носител чрез пощенските служби на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл. 39, т. 3 от ЗПУ, на суми от подателя до получателя (т. 9 от §1-ри от ДР на ЗПУ).

 

Проверката дали куриерът е и лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ следва да се прави в публичния регистър, воден на основание чл. 50, ал. 3 от ЗПУ от Комисията за регулиране на съобщенията, който е публикуван на интернет сайта на същата. Такива куриери са например: „Български пощи“ АД, „Еконт Експрес“ ООД, „МИБМ Експрес“ ООД, „Спиди“ АД и др.

 

Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите ще се извършват по банков път и само и единствено чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство. Така не е нужно и отчитане на извършваните продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

 

Следва да се има предвид, че лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон (например: банкови парични преводи и пощенски парични преводи), не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г. Единствено по желание на лицето, същото може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006г.