Производствата за упражняване на родителски права и определяне на режим на лични отношения с детето представляват спорна съдебна администрация. Te имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните, която обаче не произтича от упражняване на конкретно право, регламентирано от закона, а от разрешението, което съдът дава, за да уреди тези правоотношения, съгласно очертани от закона критерии и интереси въз основа на факти, преценявани по целесъобразност. Постановеното решение може да бъде изменено или отменено - въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти и по искане на страната. Това е и основната разлика с исковия процес.
На 27.06.2024 г. ВКС прие ново тълкувателно решение, с което се разгледа въпросът за присъждането на разноски в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в Семейния кодекс (СК).
Въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, а именно:
В тълкувателното си решение ВКС приема, че „при цялостно отхвърляне на молбата, въззивната жалба или касационната жалба, когато касационното обжалване не бъде допуснато, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на молителя, отговорността за разноски се носи от подателя им. При пълно уважаване на молбата или жалбите, както и при прекратяване на производството по причина в поведението на ответника, разноските се възлагат на ответната страна. В останалите случаи разноските остават в тежест на страните така, както са направени от тях“.
Основната дейност на съда в производствата по спорна съдебна администрация не е правораздавателна, т.е. няма роля на защита и санкция при нарушаване на гражданските права. Съдът в случая оказва съдействие на правните субекти при упражняване на техните лични или имуществени права. Тоест в тези производства са налице отклонения от общите правила на гражданския процес, поради което и правилата по отношение на отговорността за разноски следва да бъдат прилагани съответно.
Единствено в случаите, когато съдът с решението си замества липсващата обща воля на страните, прилагането на чл. 78 ГПК ще се ограничи до правилото, че нито една от страните няма да понесе санкцията, която страните в общия исков процес понасят при уважаване или отхвърляне на иска, а именно - чрез осъждането им да заплатят разноски в полза на противната страна.
От това следва, че в първоинстанционното производство всяка страна ще понесе разноските, които е направила, в т.ч. по отношение на определянето на издръжката, поради липсата му на самостоятелен характер, тъй като е част от производството за упражняването на родителските права.
Когато обаче съдът е неправомерно сезиран с искане за съдействие или когато непостигането на извънсъдебно споразумение може да се дължи изцяло на недобросъвестното поведение на една от страните, или да са налице предпоставките за цялостното потвърждаване на правното твърдение на една от страните, отговорността за разноски се подчинява изцяло на правилата на чл. 78 ГПК.
Общите правила за разноските ще се прилагат само ако молбата е изцяло уважена или изцяло отхвърлена от съда, както и когато производството по делото е прекратено по причина, дължаща се на поведението на една от страните.
Настоящото изложение не съставлява изчерпателно правно становище, препоръка за действия или бездействия. То отразява единствено мнението на авторите и тяхното тълкуване на приложимото право.
Изображение: Image by Mohamed Hassan from Pixabay
Коментари