Европейският парламент прие спорната Директива за авторското право в цифровия единен пазар (Directive of the European Parliament and of the Council on copyright in the Digital Single Market) с 348 гласа „за“, 274 „против“ и 36 „въздържал се“.

 

Директивата има за цел да хармонизира и модернизира авторското право в Европейския съюз. Определени текстове от акта обаче срещнаха множество критики поради опасенията, че чрез тях ще се създаде цензуриране и филтриране на интернет съдържанието. Твърди се, че директивата няма да успее да създаде необходимата защита на авторското право, а напротив – ще доведе до намаляване на приходите на медиите и създателите на онлайн съдържание.

 

Сред най-дискутираните разпоредби от акта са чл. 11 и чл. 13. Чл. 11 предвижда задължение за сайтовете да заплащат на медиите за цитиране на техни публикации. Изключение е споделянето на хиперлинкове и цитирането на отделни думи или много кратки откъси. За момента остава неясно какво ще се разбира под “кратки откъси”. Разпоредбата цели защита на авторите и издателите и увеличаване на техните приходи от генерираното съдържание. Съществуват опасения, че задължението за заплащане за цитатите ще бъде заобиколено чрез разпространяване на линкове без визуализации на текст и графично съдържание. От своя страна това ще доведе до генериране на по-малко трафик към сайтовете на авторите на съдържанието и по-малко приходи за тях.

 

Чл. 13 от Директивата задължава сайтове и приложения, в които потребителите качват материали, да положат усилия предварително да закупят лицензи за всичко, което потребителите биха могли да качат, и по този начин да предотвратят нарушенията на авторското право. Като такава мярка в директивата се препоръчва използването на “ефективни технологии за разпознаване на съдържание”, които да установяват съвпадения между авторски произведения и публикувани от потребители материали. Предвидено е изключение за сайтове, които са създадени преди по-малко от три години, имат по-малко от 10 млн. евро оборот годишно и по-малко от 5 млн. уникални потребители месечно. Нарушаването на едно от тези условия обаче води до възникване на задължението по чл. 13. На практика той прави онлайн платформите пряко отговорни за цялото потребителско съдържание. Голяма е вероятността това доведе до автоматично филтриране и цензуриране на съдържанието като най-бързо и сигурно средство за избягване на рискове. Филтрирането на съдържание без пряка човешка намеса от своя страна ще доведе и до погрешно филтриране на съдържание, което попада в допустимите изключения като например музикалните семпли, изображенията от фото банки и пародийното съдържание.

 

Въпреки че адресат на директивата са т.нар. “интернет гиганти” и тяхното монополно положение, избраният подход на регулация вероятно ще засегне най-вече потребителите, притежателите на авторски права и по-малките компании.

 

В срок от 24 месеца от влизането ѝ в сила директивата следва да бъде транспонирана в националното законодателство на държавите членки. Очакванията са, че някои неясни и условни формулировки ще създадат различни интерпретации на този акт в националното законодателство на отделните държави.