Народното събрание прие на второ четене законопроекта за новия Закон за защита на търговската тайна

На 21.03.2019 г. бе приет нов закон, с който търговската тайна се установява като годен обект на индустриалната собственост в българското право. С нормативния акт се гарантира осигуряването на правна защита на притежатели на съответния обект и се постига хармонизиране на българското законодателство с европейската директива, уреждаща същата материя.

Целта на тази статия е да даде най-обща представа за новоприетия закон и да представи неговите най-важни и ключови елементи.

I.Приложно поле на закона

 

Още с началната разпоредба е уреден основният обект на правна регулация, а именно – условията и реда за защитата от неправомерно придобиване, използване и разкриване на неразкрити ноу-хау и търговска информация, представляваща търговска тайна.

Видно с това е посочен и изчерпателен кръг обществени отношения, спрямо които законът няма да има действие. От тях  следва да се обърне внимание на обстоятелството, че чрез закона не следва да се ограничава свободното движение и развитие на работници и служители, въпреки че не могат да използват или разпространяват информация, която е търговска тайна. В този смисъл е гарантирано правото им свободно да използват уменията и опита, които са придобили в процеса на работа.

 

  1. Дефиниции в закона

 

Установени са редица нови легални определения като „притежател на търговска тайна“, „нарушител“ и „предмет на нарушение“.

Най-голямо значение има понятието „търговска тайна“, тъй като с него се определя точно обекта, който подлежи на защита. За да се счита информация за такава законодателят е предвидил, че трябва да отговаря кумулативно на три отделни изисквания:

  1. представлява тайна, т.е. не е общоизвестна или лесно достъпна за лица от средите, които обичайно боравят с такъв вид информация;
  2. има търговска стойност;
  3. по отношение на нея са предприети мерки за запазването й в тайна, от лицето, което има контрол върху информацията;

 

Търговската тайна може да представлява търговска информация, ноу-хау или технологична информация.

 

III. Възможни действия и начини на използване на търговска тайна

Както е посочено по-горе – това са действия, с които се придобива, използва или разкрива търговска тайна.

В закона е предвидено как тези действия трябва да бъдат осъществявани, за да се считат за правомерно извършени и обратно – кога те са неправомерни. Неясно остава, обаче, кога използването и разкриването са правомерни.

Въпреки това за всички действия съществува уредба, която показва в какви случаи същите следва да се считат за неправомерно извършени.

 

  1. Производство за защита на търговска тайна.

Главното средство за защита, предвидено от законодателя в случая, е чрез установителен иск, предявен от притежателя на търговската тайна. Предметът на иска е установяването на неправомерното придобиване, използване или разкриване на търговска тайна от съответния нарушител.

Предвидени са и редица други възможни искови претенции по избор на притежателя, а именно:

  1. присъждане на обезщетение за претърпените вреди;
  2. преустановяване или забрана използването или разкриването на търговската тайна;
  3. забрана на производството, предлагането, пускането на пазара или използването на стоките – предмет на нарушение, вноса или износа, както и съхранението на тези стоки;
  4. унищожаване на цели документи, вещи, материали, вещества или електронни документи или части от тях, които съдържат или носят търговската тайна или когато е целесъобразно – предаването им на ищеца;

 

Заедно с тези искове притежателят може да направи и допълнително искане към съда за налагане на мярка по отношение на стоките, които са предмет на нарушението.

 

Търговската тайна по същество представлява информация, която не следва да бъде лесно достъпна за трети субекти. Именно поради това съображение в закона са предвидени и средства за ограничаване на достъпността на делото– при искане на „страните и всяко друго заинтересовано лице, включително свидетели“ съдът може да наложи определени специални мерки за запазване на поверителността на търговската тайна:

  1. да ограничи напълно или частично достъпа до представен по делото документ, съдържащ търговска тайна;
  2. да ограничи достъпа до съдебните заседания, както и до съответните записи или протоколи;
  3. да изготви вариант на съдебните актове за лицата, които са лишени от достъп до търговската тайна, със заличена търговска тайна;

 

Интересно е какво точно иска да каже законодателят при определяне на това кой може да направи такова искане. Използването на крайно-широкия израз „всяко заинтересовано лице“ би могло да доведе до извода, че дори и лица, които не са участници в съдебното производство могат да го направят.

 

Следва да се отбележи, че законодателят е предвидил давностен срок за упражняване на правото на иск на притежателя, който е 5-годишен. Уредени са също и няколко кратки 1-годишни срокове за различни хипотези, уредени в закона.

 

  1. Подсъдност

С изрична разпоредба е предвидено препращане към правилата на ГПК за определяне на родова и местна подсъдност.

 

  1. Протичане и резултат от производството

 

Изрично е предвидено какво точно може Съдът да постанови в крайния съдебен акт, с който решава спора. Това са редица мерки, които също могат да бъдат и налагани единствено за определен срок.

 

Отделно от това още преди предявяването на иска, така и по всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция може да се наложат определени в закона обезпечителни мерки по искане на притежателя.

 

За всички останали неуредени въпроси се препраща отново към правилата на ГПК.