Европейският парламент прие Законодателния акт за цифровите услуги (DSA) и Законодателния акт за цифровите пазари (DMA)

My-project

На 05.07.2022 г. Европейският парламент окончателно гласува Законодателния акт за цифровите услуги (Digital Services Act или DSA) и Законодателния акт за цифровите пазари (Digital Markets Act или DMA). Тази стъпка е предпоследна преди двата Акта да влязат в сила. Законопроектите имат за цел да се справят с обществените и икономическите ефекти на технологичната индустрия, като определят ясни стандарти за това как те работят и предоставят услуги в ЕС, в съответствие с основните права и ценности на ЕС.

Това, което се смята за незаконно офлайн, следва да бъде незаконно и онлайн?

Законът за цифровите услуги (DSA) определя ясни задължения за доставчиците на цифрови услуги, (напр. социални медии), за справяне с разпространението на незаконно съдържание, онлайн дезинформация и други рискове за обществото. Тези изисквания са пропорционални на рисковете, които самите платформи представляват за обществото. Какво обаче включват новите задължения?

  • Нови мерки за противодействие на незаконното онлайн съдържание и задължения за платформите да реагират бързо, като същевременно зачитат основните права, включително свободата на изразяване и защитата на данните;
  • Засилени проверки на търговците на онлайн пазарите, за да се гарантира, че продуктите и услугите са безопасни. Това включва и извършване на произволни проверки, за да се установи дали незаконното съдържание продължава да е налице или се появява повторно;
  • Повишена прозрачност и отчетност на платформите, например чрез предоставяне на ясна информация относно модерирането на съдържание или използването на алгоритми за препоръчване на съдържание (т.нар. системи за препоръчване). Предоставя се и възможност на потребителите да оспорват решенията за модериране на съдържание;
  • Забрани за подвеждащи практики и определени видове насочени реклами, като напр. реклами, насочени към деца, и реклами, базирани на чувствителни данни. Въвежда се забрана и относно така наречените „тъмни модели“ (dark patterns) и подвеждащи практики, които имат за цел манипулиране на избора на потребителите.

Новите правила обръщат специално внимание на големите онлайн платформи и търсачки (с 45 милиона или повече потребители месечно), като "Гугъл", "Епъл" и "Фейсбук". Тъй като при тях рисковете са най-високи, се предвиждат по-строги задължения. Задълженията включват предотвратяване на системни рискове (като разпространение на незаконно съдържание, неблагоприятно въздействие върху основните права, върху изборните процеси и насилието, основано на пола, или психичното здраве), както и подлагането на независими одити. Също така технологичните гиганти ще трябва да предоставят на потребителите избор относно това да не получават препоръки въз основа на профилиране, както и да улеснят достъпа до своите данни и алгоритми за властите и доказаните изследователи.

Какво могат и какво не могат да правят “пазачите” на информационния вход?

Като “пазачи” (gatekeepers) действат големите онлайн платформи, тъй като тяхната доминираща онлайн позиция ги прави трудни за избягване от потребителите. 

Законодателният акт за цифровите пазари (DMA) определя техните задължения, за да се осигурят по-справедлива бизнес среда и повече услуги за потребителите. За да бъдат предодвратени нелоялни бизнес практики, лицата, определени като пазачи, ще трябва:

  • Да осигурят оперативна съвместимост на своите услуги с трети страни. Това означава, че по-малките платформи ще могат да поискат платформите за съобщения с господстващо положение да позволяват на потребителите да обменят съобщения, да изпращат гласови съобщения или файлове между различни приложения за съобщения. Това ще даде на потребителите по-голям избор и ще се избегне т.нар. „ефект на заключване“, когато те са ограничени до едно приложение или платформа;
  • Да позволят на бизнес потребителите да имат достъп до данните, които генерират в платформата на пазача на информационния вход, да популяризират собствените си оферти и да сключват договори със своите клиенти извън платформата на пазача на информационния вход.

Пазачите на информационния вход вече няма да могат:

  • Да класират собствените си услуги или продукти по-благоприятно в сравнение с други трети страни на своите платформи;
  • Да пречат на потребителите да деинсталират лесно всеки предварително зареден софтуер или приложения или да използват приложения на трети страни и магазини за приложения;
  • Да обработват личните данни на потребителите за целева реклама, освен при изрично дадено съгласие.

С тези правила се ограничава възможността на големите технологични гиганти да злоупотребяват със своето господстващо положение. В следствие от това се дава по-голяма възможност и по-лесен достъп на малките участници на пазара също да реализират своите продукти. Ето защо новите законопроекти са шанс за по-малките онлайн платформи и бизнеси.

Какви санкции ще бъдат налагани?

За да гарантира, че новите правила се прилагат правилно, Европейската Комисия може да извършва проучвания на пазара. В случай че пазачът на информационния вход не спазва правилата, Комисията може да наложи глоби до 10% от общия му световен оборот през предходната финансова година или до 20% в случай на повторно неспазване.

Какви са следващите стъпки?

След официалното приемане на Законодателният акт за цифровите услуги (DSA) от съзаконодателите на ЕС той ще бъде публикуван в Официален вестник на Европейския съюз и ще влезе в сила двадесет дни след публикуването му. Законодателният акт за цифровите услуги ще се прилага пряко в целия ЕС. Прилагането му ще започне 15 месеца след влизането му в сила или от 1 януари 2024 г., в зависимост от това коя от двете дати настъпи по-късно. Що се отнася до задълженията на много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки, актът ще започне да се прилага от по-ранна дата — четири месеца след определянето им като влизащи в категорията на много големите онлайн платформи или много големите онлайн търсачки.

Законодателният акт за цифровите пазари (DMA) ще започне да се прилага шест месеца след влизането му в сила. Пазачите на информационния вход ще разполагат с максимум шест месеца, след като бъдат определени като такива, за да се съобразят с новите си задължения.

Новите правила са пропорционални, насърчават иновациите, растежа и конкурентоспособността и улесняват разрастването на по-малките платформи и стартиращите предприятия. Отговорностите на потребителите, платформите и публичните органи са разпределени в съответствие с европейските ценности, като гражданите заемат централно място. Всички онлайн посредници, които предлагат услугите си на единния пазар, независимо дали са установени в ЕС или извън него, ще трябва да спазват новите правила. С влизането в сила на законопроектите за първи път общ набор от правила относно задълженията и отчетността на посредниците в рамките на единния пазар ще разкрие нови възможности за трансгранично предоставяне на цифрови услуги, като същевременно се гарантира високо ниво на защита за всички потребители, независимо къде живеят в ЕС.

- - - 

 

ВАЖНО! 

 

Настоящото изложение не съставлява изчерпателно правно становище, препоръка за действия или бездействия. То отразява единствено мнението на авторите и тяхното тълкуване на приложимото право.

Обзор на новите изменения в Кодекса на труда, в си...
Изгубване действието на решение за промяна на пред...
 

Коментари

Напишете първият коментар :)
вече сте регистриран? влезте оттук
Гост
Петък, 29 Март 2024

Символи

© 2018 - 2024. All Rights Reserved. Web Design & SEO by CMS Bulgaria