Съгласно законовата разпоредба на чл.200, ал.1 от Кодекса на труда (КТ), работодателят носи имуществена отговорност за вреди към работника или служителя, настъпили в резултат на трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя.

Тази отговорност работодателят носи независимо от това дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването на трудовата злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност или смърт на работника или служителя.

Имуществената отговорност на работодателя е специфичен вид имуществена отговорност. Предпоставките, при които настъпва имуществената отговорност на работодателя е наличието на валидно трудово правоотношение, наличие на трудова злополука или професионална болест, настъпване на временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 или повече от 50 % или смърт на работника или служителя.

Имуществените вреди обхващат както претърпените загуби, така и пропуснатите ползи.

Работодателят дължи обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с обстоятелствата, за които той отговаря, затова размерът на дължимото от него обезщетение се определя в съответния на съпричиняването процент от настъпилата вреда.

Трайното намаляване на работоспособността намалява възможността на пострадалия да реализира доходи от своя труд, поради което разликата между дохода, който той би получавал на длъжността, която е заемал, ако не беше увреден, и реално получаваният от него доход след увреждането, е имуществена вреда.

Работната заплата е възнаграждение според количеството и качеството на вложения труд. Върху нейния размер влияят и оказват влияние промените в икономическите условия, поради което базата за определяне на размера на възнаграждението, което пострадалият би получавал, ако не беше увреден, се определя от средния размер на трудовото възнаграждение, което получават работниците на същата длъжност в предприятието, ако няма доказателства пострадалият да е бил сред по-добрите или сред по-лошите работници в същото предприятие.

Доходът на работника след увреждането включва пенсията, която той получава поради трайно намалената си работоспособност, плюс трудовото възнаграждение, което той получава или може да получи. Ако пострадалият не получава трудово възнаграждение, защото не е търсил работа и не се е регистрирал в бюрото по труда, регистрирал се е в бюрото по труда, но е отказал подходяща работа; постъпил е на работа, но не се явява, ползва неплатен отпуск, уволнен е дисциплинарно или по други причини, които зависят от неговото поведение, както и ако получава възнаграждение в намален размер или не получава възнаграждение по причини, за които отговарят трети лица, пропуснатото възнаграждение се добавя, тъй като в първия случай последиците са за дееца, а във втория случай обезщетението се дължи от трето лице.

Когато пострадалият е съпричинил увреждането си, поради проявена груба небрежност, с това той е прекъснал причинната връзка между обстоятелствата, за които работодателят отговаря и настъпилата вреда.

Работодателят дължи обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с обстоятелствата, за които той отговаря, за това в такъв случай размерът на дължимото от него обезщетение се определя в съответния на съпричиняването процент от настъпилата вреда.

Работодателят не носи отговорност да обезщети вреда, която се дължи на превишението на неработоспособността вън от уврежданията, за които той отговаря, тъй като превишението произтича от общо заболяване, за което той не може да носи отговорност.

В горния смисъл е постановеното от Върховен касационен съд на Р България решение № 268/04.01.2019 година по гр.д. № 2128/2018 г.