Задължителната ваксинация срещу COVID-19 - мит или бъдеще

На 8 април 2021 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург постанови в свое решение, че задължителната ваксинация е необходима мярка в демократичните общества. Съдът отбеляза, че задължителната ваксинация на децата не нарушава правото на личен живот, а недопускането на неимунизираните на детска градина е пропорционална мярка. Дали обаче това решение може да бъде първата стъпка към въвеждане на задължителна имунизация по отношение на COVID-19?

РЕШЕНИЕТО НА ЕСПЧ

Гореспоменатото решение е постановено по повод жалба, подадена от чешки семейства, които протестират срещу наложените им парични глоби или срещу забраната децата им да ходят на детска градина, след като родителите се възпротивили срещу задължителната имунизация. "Това решение увеличава възможността за задължителна ваксинация при условията на настоящата епидемия COVID-19", заявява пред Агенция Франс Прес Никола Хервиу - правен експерт, специализант в ЕСПЧ.

В решението си съдът в Страсбург заявява, че наистина за децата отсъствието от предучилищни занятия е загуба на важна възможност да развият личността си и да започнат да придобиват важни социални и учебни умения във формираща педагогическа среда. „Това обаче е пряка последица от избора, направен от родителите им – да откажат да се съобразят със законово задължение, чиято цел е да защити здравето, по-специално в тази възрастова група“, отбелязва ЕСПЧ.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНО И ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ВАКСИНИРАНЕ

Задължителната ваксинация може да се разглежда като начин за подобряване на спазването на имунизационните програми. И все пак има доказателства, че много програми в Европа са ефективни, въпреки че са доброволни - с препоръчителен характер (в този смисъл е проучването VENICE 2010 за имплементирането на национални имунизационни програми).

Всяка държава преценява дали да въведе задължителна имунизация или да остави този избор на гражданите. В някои държави от ЕС имунизирането на деца срещу някои заболявания е задължително, въпреки че в различните страни са задължителни различни ваксини (Информация за това в кои страни ваксинирането е задължително можете да намерите в Имунизационния график). Препоръчителните имунизации се извършват по желание на пациента срещу заплащане и не са включени в Имунизационния календар. 

Съгласно актуалния Имунизационен календар, както и на основание чл. 58 от Закона за здравето, в Република България се провеждат задължителни профилактични имунизации и реимунизации на определена навършена възраст. Чл. 208 от Закона за здравето предвижда санкции за лицата, които не се явят на задължителна имунизация, както и на родители, които не осигуряват провеждането на задължителните имунизации на децата си. В своята практика Върховният административен съд вече е имал възможност да се произнесе, че условието за извършени задължителни имунизации на децата при прием в детските градини не е дискриминационно, защото не противопоставя едни групи деца на други, а цели да гарантира изпълнението на конституционното задължение на държавата да защитава интересите на децата и да опазва здравето и живота им.

От казаното дотук следва, че задължителната ваксинация на територията на Република България е въведена много преди пандемията от COVID-19. Въпрос от голям обществен интерес остава дали одобрените ваксини срещу COVID-19 ще станат част от Имунизационния календар или ще продължат да се прилагат по желание на гражданите.

Според чл. 59, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за здравето при възникване на извънредна епидемична обстановка, както и при регистриран значителен спад в имунизационното покритие, министърът на здравеопазването може да разпореди задължителни имунизации и реимунизации с препарати, които не са включени в имунизационния календар. Той има правомощието да разпореди имунизации и реимунизации по ред и начин, различни от посочените в имунизационния календар. В този смисъл, във връзка с настоящата извънредна епидемична обстановка, законът дава право на министъра на здравеопазването да издаде заповед, с която да разпореди задължителна имунизация на населението посредством одобрените ваксини за COVID-19, без последните да са включени в имунизационния календар. 

Широко дискутиран е и въпросът дали налагането на задължителна ваксинация срещу COVID-19 е нарушение на чл. 29, ал. 2 от Конституцията на Република България, който гласи “Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие”. Отговорът на този въпрос е отрицателен, тъй като не се касае за опити - на територията на Република България се прилагат само одобрени от ЕС ваксини. За да бъдат одобрени, ваксините преминават през няколко етапа на изпитвания. При извънредна ситуация в областта на общественото здраве може да се предостави разрешение за търговия с лекарство или ваксина при определени условия, какъвто е и настоящият случай. Това се налага, когато ползата от незабавното предоставяне на лекарството или ваксината надвишава риска от липсата на толкова изчерпателни данни, колкото се изискват по принцип.

Въвеждането на задължителна ваксинация срещу COVID-19 е актуална обществена тема. В България налагането на задължителна ваксинация може да стане чрез заповед на министъра на здравеопазването, което би било законосъобразно на основание чл. 59 от Закона за здравето. Остава отворен въпросът дали властите ще предприемат този подход за контрол на пандемията или ще разчитат на други средства. 

(ФАЛШИВИ) ВАКСИНАЦИОННИ СЕРТИФИКАТИ

Ваксинационният сертификат, издаван след имунизация с една от одобрените ваксини срещу COVID-19, облекчава спазването на някои мерки (напр. посещение на заведения, пътуване, престой в хотели и т.н.). Това прави този документ все по-търсен, а злоупотребата с издаването му - все по-честа. 

Снабдяването и/или издаването на фалшив ваксинационен сертификат могат да представляват престъпление или съвкупност от престъпления съгласно Наказателния кодекс. Повече информация за тези престъпления и предвидените за тях наказания ще  откриете в следващата ни статия.

---

ВАЖНО! 

Настоящото изложение не съставлява изчерпателно правно становище, препоръка за действия или бездействия. То отразява единствено мнението на авторите и тяхното тълкуване на приложимото право.