Режими на имуществени отношения между съпрузите и тяхното приложение

sandy-millar-YeJWDWeIZho-unsplash

Съгласно чл. 13 от Семейния кодекс (СК) ,,Съпрузите имат равни права и задължения в брака”. Тази разпоредба е императивна и това е принцип, от който нито един от съпрузите не може да се отклонява по време на действие на брака. Но могат ли съпрузите да уреждат имуществените отношения помежду си?

Семейният кодекс от 2009 г. за пръв път допуска възможността определени имуществени отношения да бъдат уговаряни между съпрузите.

ВИДОВЕ РЕЖИМИ НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ОТНОШЕНИЯ

Чл. 18 СК урежда три алтернативни режима на имуществени отношения между съпрузите:

  • законов режим на общност (съпружеска имуществена общност - СИО);
  • законов режим на разделност;
  • договорен режим.

Изборът на режим определя имуществените отношения между съпрузите не само по време на брака им, но и след неговото прекратяване. Встъпващите в брак нямат задължение да изберат приложим имуществен режим при сключване на брака. Ако не направят избор, се прилага законовият режим на общност (чл. 18, ал. 2 СК).

ЗАКОНОВ РЕЖИМ НА ОБЩНОСТ

Законовият режим на общност (СИО) е общо притежание на вещни права от съпрузите, което възниква по силата на закона (ex lege) при наличието на определените от него предпоставки и обхват и което се прекратява само в предвидените от закона случаи. Това означава, че СИО възниква автоматично със сключване на брака, освен ако няма избран друг режим на имуществени отношения. Извън предметният обхват на СИО са ипотечните и заложните права, правото на задържане, както и всички други права, които не са вещни, вкл. паричните влогове.

Чл. 21 от СК визира три предпоставки за възникване на СИО:

  • Съответното вещно право да е придобито по време на брака от единия или от двамата съпрузи, независимо на чие име е придобиването. 
  • Придобиващият да има правното качество съпруг, т.е. да се намира в действителен или унищожаем брак, който не е прекратен. 
  • Придобиването да е в резултат на съвместен принос. Формите на съвместен принос са неизчерпателно изброени в чл. 21, ал.2 СК. 

СИО е особена, бездялова, принудителна съсобственост. Особена е, защото се отличава от обикновената гражданска съсобственост по Закона за собствеността. СИО е бездялова, защото докато съществува брака, няма дялове и никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяването ѝ. СИО е принудителна съсобственост, защото тя не може да бъде прекратявана от съпрузите, докато имуществените им отношения са подчинени на законовия режим на общност. 

Основанията за прекратяване на СИО са уредени в чл. 27 от СК. Тя се прекратява при прекратяване на брака, но това може да се случи и по време на брака при определени предпоставки (напр. при избор на друг режим). Последица от прекратяване на СИО е трансформирането ѝ в обикновена дялова и делима съсобственост. На основание чл. 28 от СК ,,При прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни”. Това равенство на дяловете може да бъде изменяно в случаите, предвидени в закона, ако има има сключен брачен договор или със споразумение между съпрузите.

ЗАКОНОВ РЕЖИМ НА РАЗДЕЛНОСТ

Легалното определение относно този режим се извлича от чл. 33, ал. 1 от СК и то гласи: ,,Правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака, са негово лично притежание”. В случая съществуват две напълно разделени една от друга имуществени маси, които принадлежат на всеки от съпрузите. 

Имуществената разделност обхваща всички видове имуществени права на съпрузите – вещни, облигационни, авторски и сродни права, вземания и други. Ако по време на брака съпрузите придобият общо вещно право, те ще станат обикновени съсобственици при условията на дялова и делима съсобственост. За личните си задължения всеки от съпрузите отговаря с цялото си имущество. Но дори избирайки този режим на имуществени отношения, разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи. При режим на разделност разпореждането със семейното жилище е идентично с това при СИО. 

Изборът на законовия режим на разделност става чрез декларация с нотариално заверени подписи на двамата съпрузи. Декларацията се вписва в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите (РИОС).  Режимът може да бъде избран както при сключването на брака, така и на по-късен етап, по време на брака. Режимът има действие по отношение на съпрузите от момента на подписване на декларацията и действа само занапред, а по отношение на трети лица –  към момента на вписване на този режим. Чрез вписването се създава необорима презумпция, че регистрираният режим е известен на трети лица.

ДОГОВОРЕН РЕЖИМ (БРАЧЕН ДОГОВОР)

Брачният договор е сключено въз основа и в рамките на закона споразумение между настоящи или бъдещи съпрузи, с което те уреждат всички или някои имуществени права и задължения помежду си през време на брака или в случай на неговото прекратяване. 

На основание чл. 38, ал. 1 СК ,,Брачният договор съдържа уговорки само относно имуществени отношения между страните”, т.е. чрез него не могат да се уреждат неимуществени отношения. В брачния договор не могат да намерят уредба отношенията между съпрузи и трети лица. Има едно изключение от този принцип - могат да се уговорят въпросите, свързани с издръжката на децата.

Във връзка с действието на брачния договор са възможни две хипотези, в зависимост от това дали договорът се сключва преди или по време на брака:

  • Ако договорът се сключва преди сключване на брака той ще породи правно действие от момента на сключване на брака (чл. 40, ал. 1 СК).
  • Ако договорът се сключва по време на брака, той поражда действие от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него (чл. 40, ал. 1 СК). Може да се придаде обратно действие на договора, стига да не се засягат права на трети лица.

Именно в обратното действие се състои и най-съществената разлика между брачния договор и декларацията по отношение на режима на разделност. Съпрузите могат, чрез подписването на брачен договор, да преуредят имуществените си отношения във връзка с вече придобито имущество в режим на СИО. Това не може да бъде осъществено с декларация за разделност, тъй като чрез нея отношенията между съпрузите винаги се уреждат занапред.

Посредством брачния договор се уреждат три основни групи отношения между съпрузите, а именно:

  • имуществени отношения във връзка със сключването на брака;
  • имуществени отношения по време на брака;
  • имуществени отношения във връзка с прекратяване на брака. 

Брачният договор се регистрира в Регистъра на имуществените отношения на съпрузите, воден от Агенцията по вписванията. Регистрацията има значение само за противопоставимостта спрямо трети лица, т.е. тя няма конститутивно действие. Ако между съпрузите има сключен брачен договор, но той не е регистриран в регистъра, договорът няма да бъде нищожен, но ще има действие само във вътрешните отношения между съпрузите и няма да може да бъде противопоставен на третите лица.

Договорът може да бъде прекратен извънсъдебно, по взаимно съгласие на страните; с прекратяване на брака; с настъпване на прекратително условие или с изтичането на срока, ако са предвидени такива модалитети. След прекратяването страните могат да изберат някой от законовите режими или да сключат нов договор. Ако не направят това, автоматично ще се прилага законовият режим на общност. 

Договорът се разваля само по съдебен ред, в отклонение от общото правило в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, независимо дали се касае за недвижими имоти или не. Развалянето става с едностранно волеизявление на изправната страна, поради виновно неизпълнение на задълженията от другата страна. За да се развали договорът е необходимо изправната страна да отправи писмено предизвестие до неизправната страна, като предизвестието трябва да съдържа покана за изпълнение. 

Важна забележка! Настоящото изложение не съставлява изчерпателно правно становище, препоръка за действия или бездействия. То отразява единствено мнението на авторите и тяхното тълкуване на приложимото право.

Екипът на адвокатско дружество “Георгиева и Джутев” предлага своите услуги за правна консултация и съдействие при необходимост от уреждане на горепосочените отношения. Свържете с нас!

Лихвата в гражданското и търговското право - основ...
Способи за решаване на потребителски спорове

Свързани публикации

 

Коментари

Напишете първият коментар :)
вече сте регистриран? влезте оттук
Гост
Понеделник, 20 Септември 2021

Символи

© 2018 - 2021. All Rights Reserved. Web Design & SEO by CMS Bulgaria