Съгласно чл.51, ал.1 от Семейния кодекс, при развод по взаимно съгласие, съпрузите представят на съда споразумение относно:
– местоживеенето на децата,
упражняването на родителските права,
– личните отношения и издръжката на децата,
– ползването на семейното жилище,
– издръжката между съпрузите,
– фамилното име.
Съгласно чл.49 ал.4 от Семейния кодекс, при развод по исков ред, съпрузите могат да изложат пред съда споразумение относно всички или някои от последиците на развода.
Сравнителният исторически анализ налага обобщението, че при действието на Семейния кодекс, във всяко производство по развод, уреждането на имуществените отношения на съпрузите не е задължителен елемент от
споразумението.

Ако обаче съпрузите включат в споразумението по бракоразводното дело клаузи относно имуществените си отношения, то в тази част  споразумението е с характер на спогодба по смисъла на чл.365 ЗЗД, а в зависимост от изразената от
съпрузите воля, може да породи и вещнотранслативен ефект от момента на влизане в сила на решението за развод.
Когато в споразумението съпрузите са изразили воля какви са квотите им в съсобствеността, предвиденото в чл.9 ЗЗД и чл.20 а ЗЗД и законовата възможност за вещнотранслативен ефект на споразумението с решението за развод, изключващ в следващ исков процес да се установи пълна трансформация на лично имущество или различни квоти. Когато квотите на бившите съпрузи не са посочени, споразумението не възпрепятства възможността в следващ исков процес да бъде разгледан въпроса за различните (неравни) дялове в съсобствеността.

Съгласно установеното в Тълкувателно решение № 3/ 2015 г на Общото събрание на Гражданската колегия на Върховен касационен съд, “след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл.99, ал.3 СК 1085 г /отм/или чл.101, ал.1 СК 1985 г /отм/, съответно – чл.49, ал.4 СК или чл.51, ал.1 СК, съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ искова процес да се установява по-голям дял от единия съпруг на основание частична
трансформация на негово лично имущество по чл.21, ал.2 СК 1985 /отм/, съответно – чл.23, ал.2 СК.