За еднополовите бракове и признават ли се те в България

cover-article-2

Темата относно еднополовите бракове е широко дискутирана през последните години. Съюзът между двама души от един и същи пол е легализиран в двадесет и девет държави в света. Държави членки на ЕС, признаващи еднополовите бракове, са: Австрия, Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия, Норвегия, Португалия, Испания и Швеция. Холандия е първата страна в света, която легализира еднополовите бракове на 01 април 2001 г. Въпреки това към днешна дата еднополовите бракове все още остават забранени в много страни.

Регулация на европейско ниво

Член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз забранява всяка форма на дискриминация, основана на различни признаци. Един от тези признаци е сексуалната ориентация. На основание чл. 7 от Хартата ,,Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговите съобщения“. Това е само част от европейската правна регламентация, която защитава неприкосновеността на семейния живот и забранява дискриминация, основана на сексуална ориентация.

Що се отнася до еднополовите бракове, компетентни да решат дали да ги допуснат или признаят, са държавите членки, а не самият ЕС. В този смисъл лице, което желае да се установи от една държава (независимо дали е членка на ЕС или не) в друга, може да го направи заедно със своя брачен партньор. Еднополовите двойки обаче невинаги се ползват с това право, дори в случаите, когато са встъпили в регистрирано партньорство или брак. Ако двойката е встъпила в брак в държавата на произход и приемащата държава признава валидността на еднополовите бракове, съгласно Директивата за свободното движение, лицето има право неговият съпруг или съпруга да се присъедини към него.

Правна регламентация в България

Според чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) ,,Бракът е доброволен съюз между мъж и жена”. На основание чл. 5 от Семейния кодекс (СК) ,,Бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена…”. В този смисъл, една от характерните особености по отношение на правната уредба на брака в България е, че той може да се сключи само между мъж и жена, а не от лица от един пол. Формата на брака се урежда от правото на държавата, пред чийто орган той се сключва. Брак, сключен в чужбина, се признава в Република България, ако е спазена формата, установена в българското правото (чл. 75 от КМЧП).

Възниква въпросът: Признават ли се в България еднополовите бракове, сключени в чужбина? 

Съдебната практика до момента е категорична по този въпрос в насока, че те не пораждат правно действие на територията на Република България (в този смисъл: Решение №7582 от 15.06.2017 г. по адм. Дело №7370/2016 г. - ВАС). 

Интересен казус е разгледан от Административен съд София - град по АД № 3654/2020 г. Делото е свързано с признаването на две лица от женски пол (които имат сключен граждански брак) на качеството им на майки на дете, български гражданин. Детето е родено в Испания, като едната майка е българска гражданка, а другата - гражданка на Обединено кралство Великобритания. 

Производството е образувано против отказ да се издаде български акт за раждане на детето.  Съставянето на български акт за раждане е отказано поради липсата на достатъчно данни за произхода на детето по отношение на неговата биологична майка. Освен това, според българското законодателство е недопустимо вписването на двама родители от женски пол, тъй като еднополовите бракове в Република България към настоящия момент са нерегламентирани и подобно вписване би противоречало на обществения ред. Според практиката на Европейския съд по правата на човека е от значение поне един от родителите, вписани в акта за раждане, издаден в чужбина, да е биологичният родител на детето. В настоящия случай обаче не е предоставена информация коя е биологичната майка на детето. 

Съдът отбелязва, че малолетното дете е български гражданин по силата на чл. 25, ал. 1 от КРБ, независимо от това, че няма български акт за раждане. Неиздаването на такъв акт за раждане обаче би затруднило упражняването на правата му на български гражданин, съответно на гражданин на ЕС, тъй като няма да може да му се издаде документ за самоличност. 

При така изложената фактическа обстановка Административен съд София-град счита, че за да може да разреши висящия пред него спор, следва да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. Към днешна дата делото е висящо и предстои произнасяне по преюдициалното запитване дали и кога правото на ЕС налага компетентните власти да се отклонят от образеца за съставяне на акт за раждане като част от действащото национално право.

Право на пребиваване на съпрузи от един пол

Липсата на законова регламентация на еднополовите бракове у нас поставя въпроса за правото на пребиваване на членовете на такива семейства. 

За член на семейството на гражданин на Европейския съюз се приема всяко лице, с което гражданинът на ЕС е сключил брак или има фактическо съжителство, удостоверено с официален документ, издаден от друга държава – членка на ЕС. Съгласно Решение от 05 юни 2018 г., Coman, С-673/16 C, т. 36 (във връзка с Директива 2004/38) понятието „съпруг/съпруга“ е неутрално от гледна точка на пола и съответно може да обхваща съпруга от същия пол на съответния гражданин на Съюза. Предвид това държава членка на ЕС не може да се позовава на вътрешното си право и да откаже да признае на своя територия правото на граждани на ЕС от един и същи пол пол, сключили брак помежду си, да пребивават законно продължително на територията на друга страна - член на Общността. Вече е налице практика на българските съдилища в положителна насока, която допуска издаването на разрешения за пребиваване на членове на такива семейства (Решение на Върховен административен съд по АД № 11558/2018 г). Тя не променя установения у нас правен ред, като не признава еднополовите бракове, но зачита правото на свободно движение на гражданите на ЕС.


Извод

Законодателството и практиката на българските съдилища за момента са категорични по въпросите относно еднополовите бракове. Макар и сключени в държави, където правната уредба позволява това, еднополовите бракове не се признават на българска територия. Съществуващата забрана за сключване на брачен съюз от лица от един и същи пол обаче не оправдава каквито и да е форми на дискриминация, основана на сексуална ориентация. 

Отказът да се признае качеството брачни партньори и/или родители на лица от един и същи пол поражда редица проблеми, свързани с упражняването на родителски права и правото на наследяване. Това би могло да доведе до застрашаване интересите на детето в хипотеза, в която лицето, признато от закона за родител, почине. Преживелият съпруг, който не е признат за такъв в държава, в която еднополовите бракове са забранени, няма да има качеството на наследник по закон на починалия си партньор. От друга страна, и детето няма да бъде наследник по закон на лицето, което правният ред не признава за негов родител. На следващо място, при смърт на признатия от закона родител детето би останало без законен представител, защото формално другият му родител няма никаква правна връзка с него - той не е нито родител, нито настойник. Това е пречка за изразяване на неговата воля и участието му в обществения живот. Въпросът кой трябва да поеме грижите за детето, кой ще го представлява, ще взема решения за неговото образование и издръжка, няма бърз и лесен отговор.

Дали в следващите години ще се създаде ясна правна регламентация и еднополовите бракове ще се приравнят на тези, сключени от хетеросексуални двойки във всички държави по света - въпросът остава отворен.

Важна забележка! Настоящото изложение не съставлява изчерпателно правно становище, препоръка за действия или бездействия. То отразява единствено мнението на авторите и тяхното тълкуване на приложимото право.

Способи за решаване на потребителски спорове
21 август 2020 - краен срок за приемане на вътрешн...

Свързани публикации

 

Коментари

Напишете първият коментар :)
вече сте регистриран? влезте оттук
Гост
Понеделник, 20 Септември 2021

Символи

© 2018 - 2021. All Rights Reserved. Web Design & SEO by CMS Bulgaria