Медиите, личните данни и неприкосновеността на личния живот

gdpr-media

Медиите играят изключително важна роля в съвременното общество. Неслучайно те са определяни като ,,четвърта власт”. Главната задача на медиите е да информират обществото по всички въпроси от обществен интерес, да събират, анализират, интерпретират и разпространяват информация. Влиянието, което ,,четвъртата власт” оказва върху обществото, провокира търсенето на отговори на много въпроси, включително докъде се разпростира властта на медиите и какво я ограничава.

Международните и регионалните журналистически организации следват утвърдени етични кодекси, а местното и общоевропейското законодателство регламентират редица техни права и задължения. През 2018 г. Ръководният комитет по медиите и информационното общество и Комитета по Конвенция 108 одобряват “Указания за запазване на неприкосновеността на личния живот в медиите”. С измененията в ЗЗЛД от март 2019 г. се въвежда и набор от критерии за законосъобразното обработване на лични данни за журналистически цели. Настоящата публикация има за цел да направи общ преглед на стандартите, към които медиите би трябвало да се придържат за спазване принципите на законосъобразното обработване на лични данни и запазване неприкосновеността на личния живот.

Свободата на словото е право, което е гарантирано за всеки. Това е залегнало в Конституцията на Република България в чл. 39, ал. 1. Но свободата на словото не е абсолютно право. Съгласно чл. 39, ал. 2 от КРБ ,,Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго”. Всяка журналистическа дейност е проява на свободата на словото в правовата държава, но всеки журналист има както права, така и отговорности. Журналистите имат право да публикуват репортажи по въпроси от обществен интерес; да решават как да бъде представена дадена статия в пресата, като им е разрешено да използват в известна степен преувеличение или дори провокация; да имат свободен достъп до източниците на информация и т.н. Сред задълженията на журналистите са да проверяват фактите, преди да ги публикуват (това не се изисква, когато разпространяват мнения, когато отразяват съдържанието на официални доклади или информация от публични органи); да не подвеждат читателите си и да не представят невярна информация; да уважават личния живот; да пазят анонимността на своите източници на информация; да не се поддават на натиск и други. 

    От казаното дотук много лесно може да се направи разграничение между отговорната и таблоидната журналистика. Отговорна журналистика е налице, когато журналистите действат добронамерено, събират и разпространяват информация в съответствие с журналистическата етика при упражняването на професията си. При таблоидната журналистика (т.нар. жълти медии) информацията за лицата, субекти на статиите, се събира в атмосфера на непрекъснат тормоз, като се нарушава неприкосновеността на личния живот. Лицата биват преследвани и заснемани без тяхно съгласие. В следващите редове ще разгледаме по-обстойно същността на понятието ,,съгласие”.

    Съгласието е важен елемент при публикуването на информация относно дадено лице. Според чл.4 от Общия регламент за защита на личните данни, ,,Съгласие на субекта на данните означава всяко свободно изразено, конкретно, информирано и недвусмислено указание за волята на субекта на данните, посредством изявление или ясно потвърждаващо действие, което изразява съгласието му свързаните с него лични данни да бъдат обработени”. Тази дефиниция може да бъде отнесена и до съгласието, което трябва да бъде дадено и за целите на журналистиката. В случай че лицето не е дало своето съгласие да бъде публикувана съответната информация, в определени случаи това действие би било незаконосъобразно. Информация за лицата може да се публикува и без съгласието им, ако е налице по-голям обществен интерес. Това означава, че аргументът за наличие на обществен интерес може да бъде алтернатива на съгласието като основание за публикацията

    Съгласно становище на КЗЛД ,,обработването на лични данни за журналистически цели, в това число информация за имена, възраст и/или дата на раждане, финансово и имотно състояние, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот. В тези случаи, по силата на чл. 25з, ал. 3 от Закона за защита на личните данни, съответната медия или журналист нямат задължение да изискват предварително съгласие от субекта на данни”. Комисията заключва още, че ,,данните на лица, които не са публични личности, не са обект на журналистическо разследване и нямат пряко отношение към дебат от обществен интерес, следва да бъдат публикувани от съответната медия или журналист в анонимизирана форма”.

Публична фигура е всяко лице, което има роля в обществения живот, независимо от това дали в областта на политиката, икономиката, изкуствата, социалната сфера, спорта или други. Неговото право да защитава личния си живот е по-ограничено в сравнение на правото на защита на личния живот на частните лица (т.е. тези, които не са в публичното пространство). Членовете на семейството, роднини и приятели на обществените лица, които не са обществени лица, се ползват от по-висока степен на правото на личен живот. Това, разбира се, не важи за всички случаи. В зависимост от конкретните обстоятелства, журналистите имат право да публикуват дори имената на частни лица. 

    Липсва точна дефиниция на понятието ,,обществен интерес”. Приема се, че под обществен интерес се разбира признатият по силата на правото интерес на обществото да защитава и отстоява своите права и свободи. Въпроси от обществен интерес са: защита на общественото здраве, защита на националната сигурност, безопасност и околна среда, злоупотреби с държавна служба, незаконно използване на обществени средства и други. В случай че се публикува лична информация, трябва да се има предвид, че е необходимо тя пряко да служи за важна обществена цел. Колкото по-голяма е информационната стойност за обществеността, толкова по-голям е интересът на лицето да бъде защитено срещу публикацията и обратно. Журналистите имат право да използват повторно информация, която е направена публична от дадено лице. 

Медиите следва да обръщат специално внимание на въпроси, отнасящи се до здравословното състояние на лицата, субекти на статиите. Съгласно GDPR такава информация спада към специалните категории лични данни.  Разкриването на неоповестени от самото лице факти относно здравословното му състояние може да доведе до сътресения в личния му живот - например отношението на обществото към лицето би могло да се промени в  негативен аспект. Медиите са длъжни още да се въздържат от публикуване на кадри от охранителни камери, включващи частни лица, преди да са предприели действия по скриване самоличността на последните. В случаите, когато информацията допринася за дебат от обществен интерес, това правило би могло да не се прилага. Разследващите журналисти могат да използват скрити камери при определени обстоятелства, включително при разследвания по теми, допринасящи за обществен дебат, като вземат мерки за предотвратяване на недвусмисленото идентифициране на лицата.

В чл. 25з от ЗЗЛД се въвеждат 10 критерия за оценка на баланса между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни. Няма изискване за едновременното следване на всички критерии, а само на относимите към всеки конкретен случай. Сред тези критерии са естеството на данните, обстоятелствата, при които същите са станали известни, значението на разкриването им за изясняване на въпрос от обществен интерес и други. Тази разпоредба предизвика най-широка обществена реакция при приемането на измененията в ЗЗЛД. Бяха изразени опасения, че подобна разпоредба ще ограничи свободата на изразяване, като даде правомощия на компетентните органи да извършват проверки в медиите под претекста на тази разпоредба. Неясно е и как точно ще бъде доказвано спазването на тези изисквания и как ще се приема кои критерии са относими към всеки конкретен случай. Предстои формирането на съдебна практика по тълкуването на тези разпоредби.

    Медиите имат голяма, но не и неограничена власт. Правото поставя границите, отвъд които медиите не трябва да пристъпват в личния живот на гражданите. Тези граници са условно и абстрактно изразени, като постоянно развиващата се съдебна практика допринася за тяхното по-конкретно тълкуване и прилагане. Търсейки баланса между обществения интерес и неприкосновеността на личния живот на отделния гражданин медиите следва да съобразяват както правните норми, така и своите професионални и етични стандарти. Следването на този принцип очертава ясно границата между отговорната и таблоидната журналистика.

Автори: 

адв. Цвета Спартанска, адвокат в Адвокатско дружество “Георгиева и Джутев”, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Пламена Янчева, адвокатски сътрудник в Адвокатско дружество “Георгиева и Джутев”, Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

№ 12 в Founder Institute Sofia за нови компании (S...
Задълженията на администраторите при нарушения на ...

Свързани публикации

 

Коментари

Напишете първият коментар :)
вече сте регистриран? влезте оттук
Гост
Четвъртък, 17 Юни 2021

Символи

© 2018 - 2021. All Rights Reserved. Web Design & SEO by CMS Bulgaria