КОНСТАТИВЕН НОТАРИАЛЕН АКТ

Какво се случва, ако лице счита себе си за собственик на определен недвижим имот, а не притежава нотариален акт, с който да се легитимира? Отговорът на правото е, че това лице може да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, който да удостовери извода на нотариуса, че посоченото в акта лице е собственик на конкретния имот. Достатъчно ли е това, за да се счита, че посоченото в констативния нотариален акт лице е действителния собственик на имота?

Констативният нотариален акт служи за признаване право на собственост въз основа на:

-писмени доказателства

и/или

-свидетелски показания.

Нормативно, издаването на констативен нотариален акт е уредено в чл.587 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

При искане за издаването на констативен нотариален акт въз основа на представени писмени доказателства от молителя, нотариусът ги разглежда и преценява от формална гледна точка представените доказателства, като издава или отказва издаването на акта. Отказът на нотариуса да издаде искания констативен нотариален акт може да бъде обжалван по реда на чл.577 от ГПК.

При липса на документи за собственост или ако представените документи не са достатъчни, според преценката на нотариуса, той може да издаде нотариален акт за придобита собственост чрез давностно владение.

За да може да се придобие имот чрез давностно владение, нотариусът установява факта на владението, намерението на молителя за своене, вида на владението: добросъвестно или недобросъвестно, от който зависи и срока, в който молителят следва да е владял.

При обстоятелствената проверка се разпитват трима свидетели, посочени от кмета на общината или кметството, в района на които е недвижимия имот. Важното е да се има предвид, че самият факт на изтичане на срока на давностното владение не е достатъчен, за да настъпи ефекта на давността. Важен елемент е лицето, което владее имота да се позове на настъпилата в негова полза придобивна давност.

След като нотариусът се увери, че: 1) са налице достатъчно писмени доказателства за правото на собственост и/или 2) в полза на молителя-владелец е изтекла придобивна давност по отношение на конкретния недвижим имот, той издава констативен нотариален акт за собственост, с който признава правото на собственост.

Констативният нотариален акт доказва само, че: 1) е издаден от конкретен нотариус; 2) датата и мястото на съставянето му; 3) представянето на описаните в акта документи; 4) издаването на постановлението от нотариуса за признаване на собствеността. Този нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Важното е да се знае, че материалната доказателствена сила е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти, а самата констатация за принадлежността на правото на собственост не е удостоверен от нотариуса факт, а негов правен извод. Това се потвърждава и в Тълкувателно решение № 11/ 21.03.2013 г по тълк. д. № 11/2012 г на Върховен касационен съд, Общо събрание на гражданска колегия.

Въпреки заявеното становище на върховните съдии, че принадлежността на правото на собственост в констативния нотариален акт не се ползва с материална доказателствена сила, те приемат, че и тази констатация има определено доказателствено значение и това е неговото легитимиращо действие. Легитимиращото действие на констативния нотариален акт действа, докато признатото с него право на собственост не бъде оспорено. Тежестта да се проведе успешното оспорване е в тежест на този, който твърди, че лицето, записано като собственик на конкретен имот в констативния нотариален акт, всъщност не притежава това качество.

Оспорването на констативен нотариален акт може да се проведе по различни начини, с помощта на всякакви доказателствени средства, допустими по ГПК: 1) инцидентно – по повод на иск за собственост от или срещу трето лице; 2) чрез иск за отмяна или обезсилване на нотариалния акт.

След успешно проведено доказване, констативният нотариален акт за собственост се отменя.