ВКС прие ново тълкувателно решение за погасяването на някои парични задължения

1455

С решение по тълк. дело № 3/2017 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховен касационен съд даде отговор на още два въпроса, решавани противоречиво в съдебната практика. Те са свързани с реда на погасяване на парични задължения и с определянето на размера на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит.

 

  1. Когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл.76, ал. 1 ЗЗД или при условията и в поредността по чл.76, ал. 2 ЗЗД?

 

По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна, поради което е формирана противоречива съдебна практика. Съгласно тълкуването на ВКС разпоредбата на чл.76, ал. 2 от ЗЗД предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл.76, ал. 2 от ЗЗД отчита интереса на кредитора първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да продължи да се олихвява.

 

ОСГТК на ВКС приема, че когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД – погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

 

Извън тази хипотеза остават случаите, в които е налице уговорка между страните, която определя други условия и ред за прихващане на изпълнението, както и в които има предложено от длъжника и прието от кредитора изпълнение по условия и ред, различни от определените в договора или от закона.

 

  1. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит – само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение (възнаградителни лихви) и/или законните лихви?

 

В решението се приема, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определя в размер само на непогасения остатък (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, без да се дължи договорна лихва, имаща възнаградителен характер.

 

Аргумент за това заключение е обстоятелството, че кумулирането на две обезщетения за забавата на длъжника, касаещи един и същ период, би довело до неоснователно обогатяване на кредитора, което правният ред не допуска.

 

Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока на договора. При предсрочната изискуемост договорът се изменя, като се преобразува от срочен в безсрочен. ВКС посочва, че упражненият от кредитора избор да иска изпълнението преди първоначално определения срок преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не следва да се дължи.

 

В решението се коментира и възможността за предоговаряне на условията по договора, като се препраща към уредена в ЗКНИП възможност за договаряне между кредитора и потребителя преди пристъпване към принудително изпълнение чрез предприемане на различни мерки, включително промяна на сроковете и условията на договора за кредит.

Нелоялни търговски практики и защитата на малкия и...
Европейският парламент одобри директивата за автор...

Свързани публикации

 

Коментари

Напишете първият коментар :)
Гост
Неделя, 15 Декември 2019

Символи

© 2018 - 2019. All Rights Reserved. Web Design & SEO by CMS Bulgaria