С решение по тълк. дело № 1/2018 г. Търговската колегия на Върховен касационен съд даде отговор на спорни за съдебната практика въпроси, произтичащи от производството по искове за прогласяване нищожността на договори за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

 

  1. Налице ли е правен интерес за застрахователя от предявяване на иск за прогласяване нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, по който той е страна, при липса на възникнал конкретен правен спор, свързан с този договор?

 

Търговската колегия на ВКС прие, че застрахователят има правен интерес от такъв иск, дори и при липса на възникнал конкретен правен спор, като този интерес произтича от самото му качество на страна по договора. В решението се посочва, че застрахователят “има правен интерес да предяви установителен иск за прогласяване нищожността на застрахователен договор, който засегнат от най-тежкия и непоправим, неотстраним (несанируем) порок, привидно го обвързва и смущава правното му положение, независимо че липсва конкретен правен спор, произтичащ от същия.” По този начин застрахователят предотвратява възможността за отправена му бъдеща претенция за заплащане на застрахователно обезщетение при евентуално настъпило в срока на покритие по застрахователната полица застрахователно събитие.

 

  1. Допустимо ли е прогласяване на нищожността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите поради липса на съгласие; поради липса на представителна власт; поради първоначално декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на лицата по чл. 477, ал.2 КЗ?

 

В тълкувателното решение се приема, че застрахователят има правото да предяви иск за прогласяване нищожността на застрахователния договор при констатирана липса на съгласие. Уточнява се обаче, че липса на съгласие не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, като в тези случаи се прилага общото правило на чл. 293, ал. 4 от ТЗ – съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика на Търговската колегия на ВКС.

 

По отношение на липсата на представителна власт обаче се приема, че застрахователят не е активно легитимиран да предяви иск за прогласяване недействителността на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен без надлежна представителна власт, респективно извън пределите на учредената представителна власт за застрахования. Посочва се, че на недействителността може да се позовe (съдебно или извънсъдебно) само лицето, от името на което е сключен договорът, или универсалните му правоприемници.

 

До нищожност на договора не води и декларирането от застрахования на неверни данни относно самоличността на лицата по чл.477, ал.2 КЗ.  Информацията за тези лица не е съществена за сключване на застрахователния договор, освен при уговорени специални условия, касаещи конкретно личността им, които подлежат на съдебна преценка във всеки отделен случай. В тълкувателното решение се посочва, че “застрахователят не би могъл да откаже нито плащане, нито да намали размера на застрахователното обезщетение, дори ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на застрахователното събитие”.

 

  1. Неточното и/или премълчано обявяване на обстоятелства, оказващи въздействие за настъпване на застрахователното събитие или за увеличаване на размера на вредите, основание ли е за унищожаване на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите на основание общата разпоредба на чл. 29 ЗЗД или по отношение на него е приложима специалната уредба на чл. 485 КЗ ?  

 

Върховните съдии приемат, че това не е основание за унищожаване на договора, тъй като е дерогирано от специалната уредба в Кодекс за застраховането – императивната норма на чл. 485. В тази връзка, налице е и изрична забрана за застрахователя да откаже плащане на увредените лица или да намали размера на застрахователното обезщетение, дори ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието или за увеличаване размера на вредата. Единствено възможните последици в хипотезата на проявена недобросъвестност за обявяване на обстоятелства, за които застрахователят е поставил писмено въпрос, са имуществени и изрично предвидени в чл.485, ал.3 КЗ.

 

  1. Съдебното решение, с което е прогласена недействителност на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите противопоставимо ли е на трети лица по смисъла на чл.477, ал.3, пр.1 във вр. с ал.1 КЗ и на Гаранционния фонд?

 

Върховните съдии приемат, че “процесуалното правило на чл.298, ал.1 ГПК, според което решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, намира приложение и по отношение правоотношенията, свързани със задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите”. Всяко лице, което не е участвало като страна или като помагач на една от страните по делото, по което решението е постановено, може да оспорва съдебно установеното, като претендира по исков ред за себе си спорното право, като отрича неговото съществуване или претендира, че то съществува, въпреки съдебното му отричане.

Отговорите на поставените въпроси са от съществено значение с оглед важното социално предназначение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, изискващо висока степен на правна сигурност.