На 06 февруари 2019 г Народното събрание прие промени в Наказателния кодекс.

Една от промените е свързана с увеличение на наказанията за родители, които не изпълняват съдебно решение за упражняване на родителските права и режим на контакт с детето. Текстът на чл.182, ал.2 от Наказателния кодекс преди промяната му предвиждаше, че се наказва родител или сродник, който не изпълни или по какъвто и да е начин – осуети изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете. Предвиденото наказание бе пробация или глоба от 100 лв до 300 лв, а в особено тежки случаи – лишаване от свобода до шест месеца или глоба до 3000 лв. След промените в Наказателния кодекс депутатите решиха, че неизпълнението или осуетяване изпълнението на съдебно решение относно упражняване на родителски права или относно лични контакти с дете ще бъде наказвано с глоба от 2000 лв до 5000 лв, а в особено тежки случаи – от 5000 лв до 10 000 лв, както и пробация.

Наказателното преследване за престъпление по чл.182, ал.2 ще се възбужда по тъжба на пострадалия.

Тези промени в Наказателния кодекс са реакция на т.нар.”синдром на родителско отчуждаване”, по думите на председателя на Правната комисия на Народното събрание.

Инкриминирано бе поведение, изразяващо се в системно следене, които може да възбуди основателен страх за живота и здравето. Предвидено е наказание до 1 година затвор или пробация. “Следене”, според дадената от депутатите дефиниция е всяко поведение със заплашителен характер срещу конкретно лице, което може да се изразява в преследване на другото лице, показване на другото лице, че е наблюдавано, навлизане в нежелана комуникация с него чрез всички възможни средства за комуникация. Ако такова деяние е извършено в условията на домашно насилие, наказанието е до 5 години лишаване от свобода.

Престъпление “в условията на домашно насилие” е ако то е предшествано от системно упражняване на фиическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство.”.

Парламентът отмени възможността пълнолетен, живеещ с момиче под 16 годи, за да се спаси от наказание, да има възможност преди привеждане на присъдата да сключи брак.