Според чл.143 от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновение между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Уговорена в договор за кредит клауза за заплащане на допълнителна такса от страна на потребителя при удължаване на падежа, която нараства във времето в зависимост от периода на забавата, не отговаря на изискването за добросъвествост и нарушава равновесието между правата и задълженията на търговеца и на потребителя.

Възлагането в тежест на потребителя на допълнителна такса за управление на договора/кредита в случай на забава, за която по правило потребителят дължи обезщетение в размер на лихвата за забава, противоречи на разпоредбите на  Закона за защита на потребителите.

Същевременно приравняването на мълчанието на потребителя по повод съобщението на търговеца за продължаване на падежа, на съгласие на изменение на договора при по-неблагоприятни условия (начисляване на допълнителни такси, наред с лихвите за забава и с другите дължими сума по договора) е в разрез с разпоредбите на чл.143, т.8, вр. т.8а и т.13 от Закона за защита на потребителите.

Посредством уговарянето в договор за кредит, че забавеното изпълнение от страна на потребителя на паричното му задължение е свързано със заплащането на допълнителна такса е недобросъвестно поведение на търговеца, тъй като така той цели по всякакъв начин да събира от потребителите неправомерни такси, като, без да променя присъщото на таксата икономическо съдържание, формално променя основанието й, означавайки я с различни наименования – такса за управление, такса за уведомяване, такса за удължаване.

В този смисъл и постановено от Върховен касационен съд на Р България, Търговска колегия, Второ отделение решение № 345/09.01.2019 година по търговско дело № 1768/2018 година.