Работата от разстояние съгласно промените в Кодекса на труда

3696292

Докато индустриалната революция освобождава от полагането на тежък физически труд в определени сфери, то дигиталната революция създава възможности за работа, осъществявана без задължително присъствие в предприятието на работодателя. С увеличаването на заетите в сектора на информационните технологии, а отчасти и в резултат от промените в организацията на работата по време на пандемията от COVID-19, хибридният модел на работа се превръща в нов стандарт за полагащите интелектуален труд. В определени случаи това води до несигурност в отношенията между страните по трудовия договор, което води до нуждата от актуализиране на трудовото ни законодателство.
С промените в Кодекса на труда от март 2024 г. правната рамка за дистанционна работа беше променена в няколко направления. Преди всичко, въвежда се възможността за работа от разстояние от повече от едно конкретно работно място - в дома на служителя или в друго помещение по негов избор. Законът оставя възможността за дистанционна работа извън изрично посочените от служителя локации. Тя може да се осъществява в период до тридесет работни дни годишно със съгласието на работодателя и при условие, че са спазени изискванията за безопасни условия на труд. 

Въвежда се изрично задължение на работодателя да информира служителя за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето към помещението, където се извършва работата от разстояние. На свой ред, служителят е длъжен да предостави информация за характеристиките на осигуреното от него работно място, като носи отговорност за спазване на политиката за безопасност и здраве при работа. Предвид това, при трудова злополука отговорността на работодателя може да бъде намалена, ако служителят не е спазвал предписаните му правила за безопасност при работа от разстояние. Пред работодателя, негов представител, синдикални организации или съответната дирекция “Инспекция по труда” се открива възможността за проверка на работното място, но след предварително уведомяване и със съгласие на служителя.

С трудовия договор или с вътрешни актове на работодателя се приемат правила за възлагане и отчитане на работата от разстояние, като работодателят е задължен да предоставя на служителя относимата информация в писмен вид, когато работата се възлага и отчита чрез информационна система.

Важна промяна е и създадената възможност на служителите да не отговарят на инициирана от работодателя комуникация по време на междудневната и седмичната им почивка. Възможно е обаче в индивидуалния и/или в колективния трудов договор да са уговорени условия, при които това е допустимо.

Друго съществено въведение извън регламентирането на дистанционната работа е солидарната отговорност при заплащане на трудово възнаграждение - когато работодателят е пряк подизпълнител на договор за предоставяне на услуги, изпълнителят по договора отговаря солидарно за гарантиране изплащането на трудовото възнаграждение на служителите. Отговорността ще се ограничава до правата на служителите, произтичащи от договорните отношения меду изпълнителя и работодателя. Изпълнителят обаче няма да носи отговорност при точно и добросъвестно изпълнение по договора си с работодателя.

Целта на законодателните промени е адаптиране на трудовите правоотношения към развитието на обществените отношения и защитаване интересите като на работодателя, така и на служителите. Част от въведенията са обект на критика от заинтересованите страни, като не са изключени последващи промени.

Настоящото изложение не съставлява изчерпателно правно становище, препоръка за действия или бездействия. То отразява единствено мнението на авторите и тяхното тълкуване на приложимото право.

Изображение: www.freepik.com

Кои лица подлежат на вписване в регистъра по чл. 9...
Задължението на работодателя за издаване на докуме...

Свързани публикации

 

Коментари

Напишете първият коментар :)
вече сте регистриран? влезте оттук
Гост
Събота, 20 Юли 2024

Символи

© 2018 - 2024. All Rights Reserved. Web Design & SEO by CMS Bulgaria