Recent News

Кои лица подлежат на вписване в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари?

В Държавен вестник беше обнародвана Наредба № Н-1/06.02.2024 г. за условията и реда за вписване на лицата в регистъра по чл. 9б от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) към Министерство на правосъдието. Публичният електронен регистър по чл. 9б от ЗМИП (Регистърът) е база данни, съдържаща обстоятелства относно лицата по чл. 4, т. 16 от ЗМИП , които по занятие предоставят: 1) адрес на управление, адрес за кореспонденция, офис и/или други сходни услуги за целите на регистрацията и/или функционирането на юридическо лице или друго правно образувание; 2) услуги по учредяване, регистриране, организиране на дейността и/или управление на т...

Докато индустриалната революция освобождава от полагането на тежък физически труд в определени сфери, то дигиталната революция създава възможности за работа, осъществявана без задължително присъствие в предприятието на работодателя. С увеличаването на заетите в сектора на информационните технологии, а отчасти и в резултат от промените в организацията на работата по време на пандемията от COVID-19, хибридният модел на работа се превръща в нов стандарт за полагащите интелектуален труд. В определени случаи това води до несигурност в отношенията между страните по трудовия договор, което води до нуждата от актуализиране на трудовото ни законодател...

Трудовото правоотношение е сложно правоотношение, характеризиращо се с множество права и задължения на двете страни. Кодексът на труда (КТ) установява редица отговорности, които работодателят има към работника/служителя във връзка с възникване, осигуряване, възмездност, благоприятни условия на труд и прекратяване на трудовото правоотношение. Преди всичко, работодателят е длъжен да води и съхранява трудово досие за всеки работник и служител. Всички документи, свързани с възникването, действието, изменението и прекратяването на индивидуалното трудово правоотношение, съставят трудовото досие и се съхраняват при работодателя. Работникът/служителя...

По своята същност арбитражът е форма на алтернативно разрешаване на спор, при която се възлага на трета страна да реши всички или някои от породените между страните спорове относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. Договорът за арбитраж може да бъде сключен като клауза в материалноправен договор или като отделно арбитражно споразумение. Цесията представлява договор за прехвърляне на едно вземане от кредитор на трето лице.  На 21.02.2024 г. Върховният касационен съд прие ново тълкувателно решение , с което се сложи край на противоречивата съдебна практика по въпроса дали при прехвърляне на вземане същото преминава към нов...

На 14.12.2023 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) постанови решение по дело с предмет преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд (ВАС) на Р България. Спорът, по повод който е отправено запитването, касае претендиране на неимуществени вреди от български гражданин към Национална агенция за приходите (НАП) във връзка с големия теч на данни през 2019 г.  Един от въпросите, разгледани от СЕС, е дали опасенията от потенциална злоупотреба с лични данни, породени от нарушение на Общия регламент за защита на данните (GDPR/Регламента) , сами по себе си представляват нематериална вреда . СЕС отговаря положително на този въпрос, ка...

За трета поредна година Патентното ведомство , съвместно със Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост , обявява стартирането на възможност за кандидатстване за безвъзмездни средства за малки и средни предприятия.   Фондът за малки и средни предприятия предоставя финансово подпомагане за защита правата на интелектуална собственост. Това включва възстановяване на 75 процента от дължимите такси за регистрация на обекти на индустриална собственост (търговска марка, промишлен дизайн или патент), както за национални, така и за европейски заявки, както и 90 процента от таксите за услугата по предварителна диагностика ( IP Scan ). За...

Чл. 82 от Общия регламент относно защитата на данните (GDPR) гласи, че всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на регламента, има право да получи обезщетение за нанесените вреди. Целта на обезщетението е да компенсира неблагоприятните последици, породени от нарушението. Това поставя следния въпрос: “Достатъчно ли е простото нарушение на разпоредбите на GDPR, за да възникне правото на обезщетение?” .  През май 2023 г. Съдът на ЕС се произнесе с решение , което внася малко повече яснота по този въпрос. Повод за постановяване на този съдебен акт е преюдициално запитване от Върховния съд на Австрия...

© 2018 - 2024. All Rights Reserved. Web Design & SEO by CMS Bulgaria